Вкусовите спомени от детските години остават за цял живот. Само като си помисля за тези соленки ги усещам като аромат и вкус, и виждам една усмихната с две трапчинки на бузите баба. Моята баба! Казват, че връзката между внуците и бабите и дядовците е неимоверно силна. Е, моята беше наистина такава. Баба я няма вече, но всеки ден я споменавам с нещо. Толкова е жива в сърцето и ума ми, че имам усещането, че ей сегичка ще ме повика от стаята си. Ех, тези любими баби... какво ли бихме правили без тях?

Една чудесна стара българска рецепта за домашни бонбони от 1937 година. Любима моя книжка, останала от баба ми. С пожълтели листи и много история.
От ореховата смест може да оформите кръгли бонбони, които да оваляте в какао, пудра захар или кокосови стърготини. За да се втвърдят бонбоните по-бързо може да ги сложите в хладилника или за кратко във фризер. Твърдостта на бонбоните зависи от гъстотата на сиропа. Колкото по-дълго го варите, толкова по-гъст ще стане, съответно и бонбоните по-твърди.

За всеки българин баницата е любимо ястие. Вариантите са много, от вкусни, по-вкусни. Спях се на банички със спанак. Реших да ги направя като пурички, подходящи както за закуска, така и за парти. Пълнежът също промених спрямо формата им. По този начин може да импровизирате с него:  класиката яйца и сирене, праз-лук, кромид-лук, различните видове зелници и кайма. Или нещо сладичко: с тиква и ябълки. И още много други ...

Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

Ровейки се из старите бабини тефтери попаднах на рецепта за тесто за баница, което ми се видя доста интересно. Приготвя се много бързо, не изисква точене и е много приятно за работа. Вкусът на масло на вече изпечената баница е великолепен, а консистенцията е пръхка и и нежна. Защо се казва "баница" така и не разбрах. Не прилича на традиционната ни баница с кори, не е и бюрек, нито пък тутманик. Но тъй като доверието ми в старите рецепти е безгранично, оставям името на това печиво като "Друга баница". Количествата на продуктите, които са по-долу са за половин доза и кръгла форма 22 см. За мен това е напълно достатъчно за четири порции, но ако желаете винаги може да ги удвоите. Другото, което мога да кажа е, че тестото е чудесно за солени кифлички с най-разнообразен пълнеж. Ще се радвам да опитате и вие!