Обичам сладките закачки и дори съм създала категория с това име в готварската ми страница. Там са събрани рецепти, които са по-различни от познатите ни сладкиши и торти. Понякога необичайни като продукти и вид, понякога просто идеи за нещо интересно и често без посочена рецепта. Днешното ми предложение е точно такова. Една лятна идея с боровинки и кисело мляко. Чудесна ледена закачка за малки и големи. Ето с няколко думи какво ви е нужно, за да направите лесен десерт, който предизвиква усмивка на лицето на всеки, който го види и вкуси.

Наричат тези сладки "Хонконгски кокосов тарт". Изключително популярни и обичани навсякъде по света, тези ароматни тарталети са най-вкусни леко топли, докато златния кокосов пълнеж е още хрупкав.

Баунти е любимо лакомство за много хора. Ето един домашно приготвен вариант на тези вкусни сладкиши. От кокосовата смес може да направите бонбони, сладолед (прибавете малко сметанов сладолед към кокосовата маса) или да я ползвате като пълнеж за торта или сладкиш. Спокойно можете да замразите половината количество, ще ви бъде под ръка при ненадейни гости.

Един от най-големите църковни празници е Сирни заговезни. Поверието гласи, че на този ден небето и земята си прощават. Прощаваме си и ние, хората. Специална е трапезата на Сиропустната неделя.  Приготвят се храни на млечна основа, защото с тях се заговява най-добре преди продължителния пост в годината-великденския. Приготвя се баница със сирене, варят се яйца и се заслажда с бяла халва. След празничната вечеря на Сирни заговезни на червен вълнен конец се връзва парче бяла халва и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Целта е само с уста, без ръце, да се улови парчето халва. Който го направи пръв, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва, зъбите му ще бъдат бели и здрави.
Като дете много обичах бялата халва. В бакалиите в Бургас я продаваха на големи късове, които ми приличаха на шарени камъни. Когато баба донесеше парче халва, завита в амбалажна хартия, първата ми работа беше да се опитам да изчопля от нея максимално количество фъстъци. След това татко я насичаше на малки парчета, колкото бонбони. Най-много ми харесваше усещането, че дъвча дъвка, когато халвата се поразмекнеше в устата ми. Понякога в нея оставаше по някое разклатено млечно зъбче, но кой ти го гледа това? Важното е, че беше вкусно и страшно забавно.

Рецептата за този ароматен сироп ми е скъп спомен от най-щастливите ми години, докато рибарското селище на устието на Ропотамо все още съществуваше. Там израстнах, там израстна и моето дете. Около рибарските колиби имаше много смокинови дървета с разкошни зрели плодове. Хората правеха от тях сладко, конфитюр, както и този сироп. Уникален е, непременно го опитайте!