Като всеки световноизвестен шедьовър в сладкарството и тази торта води до ден днешен битката за доказване на авторство. Освен изискания вкус и елегантната квадратна визия, може би точно мистерията около нея я правят още по-харесвана. И като всеки подобен бисер, торта "Опера" има не една история, която твърди, че е вярната. Според някои източници тортата се появява за първи път на парижката сцена на едно сладкарско изложение в началото на XX век, представена от Луи Клиши. След това става емблема на сладкарска къща "Клиши", а всички нейни версии се считат само за копия. Други твърдят, че тортата е сътворена в сладкарска къща "Далоло" и е наречена така специално на френската опера, тъй като е напомняла на сцената и́ . Авторът е Сириак Гавилон. По това време тортата е била покрита с изящна бяла глазура и разбира се, квадратна. След това историята на торта "Опера" бурно започва да се променя. Дъщерята на Гавилон изменя рецептата, като добавя кафе и шоколад, които са присъщи на днешните вариации. Няколко години по-късно Гастон льо Нотр представя нов вариант на тортата и категорично претендира за авторство. И битките продължават... Независимо коя от версиите е истина, заслужава си да опитаме тарта "Опера" за да разберем на какво толкова се възхищават французите и защо си е спечелила световна слава. Тортата се състои от бадемови блатове "Мона Лиза", нежен маслен крем с кафе и ганаш. Глазурата обикновено също е от ганаш, но има най-различни варианти. Специална торта за специални случаи! Ще се радвам да опитате и моята вариация на торта "Опера". Рецептата е на Ettore Cioccia.
В сладкишите с история винаги има нещо специално и магическо. Коледното пънче (Buch de Noël, fr. Bûche de Noël) е традиционна френска торта под форма на дърво, което обикновено се завива като руло. Най-често се изработва от пандишпан, крем и се украсява с фигурки от марципан (рецепта за домашно приготвен може да видите тук), целувчени гъбки и пудра захар, която символизира снега. Глазурата на тортата трябва да е напукана и да наподобява дървесна кора. Историята на коледното пънче ни връща далеч в средновековна Франция. Още в 12 век се появява традицията цялото семейство да се събере в двора на къщата около коледното дърво (по онова време най-вече черешово). Главата на семейството е поливал дървото с вино и масло, а девойките са го запалвали с останали от предната година полуизгорели клонки. Хората са вярвали, че запазвайки ги, както и част от пепелта, ще се предпазят от злото. Това е бил хитър измамен трик за дявола, да бъде държан далеч от къщи през цялата година. Всеки, който е участвал в запалването на дървото е трябвало да бъде с чисти ръце. Другата страна на историята е, че в бедни и тежки времена най-добър подарък от съседа е било голямо парче дърво. Дарът е не само практичен, но и директно свързан с празника. Каква Коледа би била без топлина и светлина? Без уют? И у нас Бъдникът гори в огнището през цялата нощ на Бъдни вечер, символизирайки раждането на малкия Исус и новото Слънце. Първият къшей обреден хляб се нарича на Божията Майка и с чаша червено вино се оставя през цялата нощ за да могат душите на починалите ни близки да ни гостуват. Да се върна към тортата. Разбира се, запалването на Коледното дърво във Франция в течение на времето вече не е така актуално, но традицията е запазена. От 19 век на трапезата на хората се появява сладък и вкусен символ, наподобяващ дървесно пънче. Тортата е празнична и е чудесна не само за Коледа, а и за посрещане на Новата година. Вариантите са много, рецептите стотици. Днес искам да ви представя един от тях. Начинът на приготвяне е много лесен, а вкусът великолепен! Точно този вид торта французите правят с изпечени на дълги пръчици целувчено, кроасаново или маслено тесто. Събрани заедно пръчиците наподобяват сноп сухи клонки. Аз избрах един руски вариант (торта Полено), който ми е любим. Ще се радвам да се хареса и на вас. Желая на всички светли, уютни и весели празници!
Преди да сервирате тортата отстранете ринга. За да е максимално гладка отстрани леко духнете със сешоар по ацетатните ленти. Така те ще се отлепят без да има залепнал крем по тях. Режете тортата с горещ подсушен нож. Вместо теменужки може да ползвате други ядливи цветя.
Имах удоволствието и честта отново да бъда в състава на журито за определяне на годишните награди за кулинарни блогове 2016, организирани от "Блоговодител". Тъй като нямах възможност да присъствам на събитието се включих онлайн. Създателите на "Блоговодител" - Илиян и Иво ме изненадаха изключително приятно, като ме удостоиха с един много висок приз. Да си носител на наградата "Кулинарно вдъхновение" е нещо повече от приятна изненада. Това е истинско признание, чест и отговорност. Много, много съм щастлива и поласкана. Благодаря от сърце и на двамата за доверието и добрите думи. Благодаря на всички мои последователи, които успявам да вдъхновя. Това е симбиоза, аз се вдъхновявам от вас, вие от мен. Да споделяш с приятели това, което ти е на сърце и най-хубавото нещо. Да споделяш означава да обичаш. Благодаря, че ви има, скъпи мои читатели. Честити награди на всички победители в тазгодишния конкурс на Блоговодител. Напълно заслужени признания! Моите адмирации за всички вас! Продължавайте да творите все така красиво и вдъхновено. Продължавайте да бъдете все така вкусни хора! Много ми се иска да направя и аз нещо за "Блоговодител", да отвърна по някакъв начин на жеста им. Наричам тази торта "Блоговодител" и пожелавам на създателите на това чудесно кътче много здраве, усмивки и любов. Да продължават да ни водят из вкусния свят на българските кулинарни блогове!
Това са може би едни от най-вкусните соленки, които съм опитвала. Рецептата е от старите пожълтели бабини тефтери и не си знае годините. Соленките стават изключително меки и нежни отвътре, а отвън се покриват с хрупкава коричка. И съответно изчезват за миг. Може да овкусите тестото с подправки или семена, които харесвате. Обикновено разделям тестото на две или три части, които подправям различно. След това оформям топчетата и ги овалвам в кашкавал. Така от едно тесто се получават различни на вкус соленки. Кашкавала може да замените с друго твърдо жълто сирене.
