Тази вкусна салата от млада коприва научих от приятелката ми Нина. В салатата тя добавя 2-3 сушени чушки, предварително сварени и след това обелени. Аз нямах в момента сухи чушки, последните напълних с боб за Бъдни вечер. Ако вие решите да опитате салатата, не ги пропускайте. Със сигурност дават неповторим аромат. Нина, благодаря ти за поредната вкусна рецепта от монтанския край!

 Натурално изпечено, с вкусен пълнеж и препечена коричка. Най-вкусното заешко!

Любима българска зимна гозба е свинско с кисело зеле. За да стане истински вкусно е нужно месото да е по-мазно. Моят предпочитан вариант е с цяло парче бекон с кожа, която като се препече става хрускава като пуканка. Неустоимо е!

На 6 декември православната църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци (Свети Никола, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и св. Йоан), св. Никола останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран. Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.

Вкусовите спомени от детските години остават за цял живот. Само като си помисля за тези соленки ги усещам като аромат и вкус, и виждам една усмихната с две трапчинки на бузите баба. Моята баба! Казват, че връзката между внуците и бабите и дядовците е неимоверно силна. Е, моята беше наистина такава. Баба я няма вече, но всеки ден я споменавам с нещо. Толкова е жива в сърцето и ума ми, че имам усещането, че ей сегичка ще ме повика от стаята си. Ех, тези любими баби... какво ли бихме правили без тях?