Пастетът може да направите и със свински или телешки черен дроб, но с пилешки е много по-фино като консистенция и вкус. Излишно е да споменавам, че с патешки или гъши дроб трюфелите автоматично ще се превърнат в гурме-храна.

Тортата е изцяло измислена от мен. Получи се разкошно леко предястие. Може да импровизирате с различни пълнежи и зеленчуци. А защо не и с месо? Да ви е сладко! Надявам се да ви хареса.

Вместо рикота може да ползвате друга фина неовкусена извара или крем-сирене. Тестото може да се изпече няколко дена предварително, но напълнете и гарнирайте тарталетите непосредствено преди да ги поднесете. Така няма да се овлажнят, тестото ще остане хрупкаво, а салатата свежа.  

Ако формата ви за терин не е с незалепващо покритие е добре първо да покриете стените и дъното с найлоново фолио и върху него да подредите палачинките. Ако мислите, че няма да ви допадне леко горчивия вкус на палачинките, може да замените бирата с прясно мляко. Добре е при възможност да сложите в пълнежа и диви гъби. Така теринът ще стане по-ароматен. Може да замените подправките според вашия вкус, както и да ползвате кубче зеленчуков бульон.

Източници твърдят, че родината на сушито всъщност не е Япония, а Китай. Първите сведения датират от II век и едва VII-VIII век е пренесено в Япония. Въпреки това сушито така навлиза в ежедневието на японците, че в днешно време няма човек, който да не знае, че това е традиционна и емблематична за страната храна. В древността суши не е било точно ястие, а технология за консервиране на риба. За да съхранят по-дълго суровата риба японците са я поставяли между пластове сол и ориз. Така рибата равномерно ферментирала и след няколко месеца била годна за ядене, а оризът бил изхвърлян. Оризът пречел на рибата да се развали, тъй като при ферментацията си отделя млечна киселина. Японците започнали да смесват двете си любими храни - ориз и риба, тъй като считали, че изхвърлянето на ориза е разхищение. Времето на ферметнация било драстично съкратено и оризът също влязъл в ястието с риба.
Днес разновидностите на суши са безбройни, а приготвянето му си остава истинско изкуство. До неотдавна майсторите на суши са минавали през 10-годишно обучение, което за мен напълно затвърдява истината, че добрият кулинар трябва да знае, че има неща, които е по-добре да не прави. Въпреки всичко и аз като много други почитатели на суши го приготвям у дома. Или поне се опитвам. Вкусно е, но трябва да съм честна и да призная, че никога и по никакъв начин не бих могла да се доближа дори и мъничко до съвършенството на японските майстори. Тук има една чудесна статия с много любопитни факти за историята на сушито, прочетете я. А ако и вие като мен искате да се опитате да го приготвите у дома, ето моят прочит на рецепта за суши.