Палачинките с кисело мляко ме изненадаха много приятно с вкуса и консистенцията си. Ако желаете може да разредите още малко тестото и да ги изпържрите съвсем тънички. И обратното: ако направите тестото по-гъсто ще наподобяват блини. Палачинките са подходящи и за запичане във фурна с различни солени пълнежи.

Всеки има своя любима рецепта за содени питки. Моите са жив спомен от детството. От мама. Има рецепти-класика, които е грехота да изменяме. Нека тази бъде една от тях. Ще се радвам, ако ги опитате.

Има ли по-хубави пирожки от руските? Категорично не! Без значение дали са големи пироги или малки пирожки, печени или пържени, солени или сладки, те са харесвани и предпочитани навсякъде по света. Разнообразието на пълнежите и видовете тесто е много голямо, което прави пирожките идеална храна при всякакви поводи. Руснаците ги сервират като закуска или предястие, за парти, като основно към супа или бульон или просто си ги хапват по всяко време.
С удоволствие ще ви представя един от много варианти на пирожки. Интересното тук е тестото, което е много лесно и бързо. Преди да прочетете рецептата нека ви обясня малко по-подробно за начина му на приготвяне.
След като тестото е омесено се загъва в хартия за печене и се поставя в тенджера с малко хладка вода. Това му дава възможност да се отпусне и да стане съвършено меко и еластично. Ползвам хартия Fino, тъй като е по-плътна от повечето, които се намират на пазара и е леко намаслена. В случая това е идеален вариант, тъй като тестото в нея остава изолирано от водата. След като е престояло 15 минути в затоплената вода, се разделя на части и се разстила с ръце върху плота на много тънко. Толкова тънко, че да прозира повърхността под него.  Точилка не е нужна, тестото е толкова меко, че дори може да си го намажете на филийка. Моят съвет е да го разстелете върху тефлонова или силиконова подложка. Ако нямате такава ползвайте отново хартия за печене. Така ще завиете пирожките много лесно. Около пълнежа се получават няколко фини тесто, а липсата на набухвател в него прави пирожките хрупкави. Непременно ги опитайте и експериментирайте с пълнежа. Ето и рецептата:

Любимо лакомство на всички германци са тези мини изварени понички. Продават се във всяка пекарна и се приготвят във всеки дом. Не минава празник без тях и навсякъде из улиците се носи сладкото им ухание. Кваркът е вид много фина неовкусена извара, близка до италианската рикота. Quarkbällchen буквално означава "Изварени топченца". За разлика от останалите видове понички и най-вече от прословутите берлински, те са малки, тестото е без мая и не се пълнят. Това, което ги прави вкусни топли, както и студени е изварата. Точно тя е причината тестото да остане свежо, меко и леко влажно дори и ден-два след приготвянето им. Знаете, че повечето понички не са вкусни като престоят. А тези са наистина чудесни! Кваркът, който трудно се намира у нас може да замените с фина неовкусена извара (непременно я претрийте или пасирайте за да стане възможно най-гладка) или с рикота. За отличен резултат най-важно е пърженето. Поничките се пържат в много мазнина, но задължително на по-слаб огън за да не прегорят отвън и добре да се изпържат отвътре. Рецептата е класика от немската кухня и заслужава внимание, макар подобни изварени понички да се приготвят в Русия, Чехия, Полша, Италия и други страни.  Насладете им се!

Ето една съвсем различна рецепта за кроасани. Без мая, без напластяване на маслото, без дълго месене. Ухаят неустоимо на масло и се топят в устата. Тестото може да се приготви дни предварително и да се съхранява в хладилник. Рецептата е от списание Genuss, което много харесвам. Не съм променяла нищо по нея и резултатът беше великолепен. Правих кроасаните с кварк, което е вид много фина извара, подобна на рикотата. Заслужава си да ги опитате!