Магданозът е може би най-разпространената зелена подправка в света, независимо, че идва от района на Средиземноморието, и то от преди хиляди години. Историята му действително е дълга и води началото си от римска цивилизация. Древните гърци и римляни са го считали за афродизиак и лечебно средство срещу много болести. Смятали са го за свещено растение и са закичвали с него гробниците на загиналите си воини. И не напразно. Магданозът е с доказани свойства при диабет, артрит и остеопороза, както има и противовъзпалителен ефект. Често го използват и при диети за отслабване, тъй като има диуретични свойства. Така че, хапвайте магданоз по-често и не го използвайте само като декорация.

Дълга история има пармезанът. Още отпреди 900 години питите ароматно сирене са се правили от монасите-бенедиктинци в района на Парма и Реджио Емилия. До ден днешен традицията е спазена и технологията е непроменена. Това е може би най-известното италианско сирене. Името му идва от района, в който се прави - Емилия-Романя. Извън пределите му не може да се използва запазената марка " Parmigiano-Reggiano". Сиренето зрее, оформено на големи тежки пити от една до три години. Спрямо зрелостта има различен цвят и вкус, както и цена, разбира се. Зрелостта му майсторите проверяват и определят, като го почукват с малки чукчета. Сиренето им "пее", само им казва дали вътрешността е плътна или има кухини, което никак не е добре. Всъщност, питите, в които е имало такива кухини се продават разфасовани на парчета или настъргани. Именно затова качественият Пармезан се продава на цели пити, които се режат със специален нож. С други думи, по възможност купувайте Пармезан от пита.

Казват, че българското лято започва, когато от дворовете на къщите замирише на печени чушки. Наистина няма такъв аромат! Мирише на уют, на вкъщи! Добре, че печените червени чушки са подходящи за съхранение и като зимнина - дали в буркани или замразени, няма значение. Важното е, че можем да им се насладим и посред зима. Днес предложението ми с печени червени чушки не бяга много от класиката "Чушки бюрек". Разликата е само в оформянето, топеното сирене вътре и това, че стават и за парти-хапки.

От спаначения блат могат да се направят две рула, тъй като диаметъра на желираната пана кота е малък. Разбира се, преценете сами каква да бъде големината. Ако искате по-дебело руло увеличете количествата на крема и съответно го сипете в по-широк цилиндър. На мен повече ми харесва поднесено на малки хапки, като миниатюра. В крема може да сложите и друг вид ароматно сирене, което да овкуси добре сметаната.

Често ме питат "Йоли, блатът ми се начупи, къде греша? Изхвърлих го, на нищо не приличаше!". Днешната публикация е за едно неуспешно руло, което се превърна в торта. С нея специално се обръщам към тези, които също като мен са имали несполука. Не се притеснявайте, всичко може да се превърне във вкусен десерт. Нужни са ви само вяра, въображение и желание. И най-важното! Не се ядосвайте! Освен това, Ева Тонева успя със снимките си да превърне тортата на трохи в прекрасен сладкиш! Еви, благодаря ти от сърце!