Брецелът има дълга и стара история. За него се говори още през Средновековието. Не може да се каже нищо категорично за произхода му, но една легенда гласи, че в миналото един пекар от град Бад Урах изпаднал в немилост пред своя владетел и бил осъден на смърт. Все пак, господарят му дал последен шанс да спаси живота си и му поставил за задача да направи такова печиво, че слънцето да може три пъти да огрее през него. Може би оттам е и популярната днес форма на брецела. В средновековни рисунки и мозайки има същите изображения. Днес формата е най-различна. Латинската дума brachium е основата на днешната дума брецел. В Италия, както и в много други страни печивото се нарича с най-различни имена, но коренът винаги е един и същ. При християнството брецелът е символ на празнична храна, особено по време на пости. В миналото по коледните празници са раздавали брецели на бедните. Дори днес някои германски градове са съхранили тази традиция. Вкусовите варианти също са много. Има сладки и солени. Днес ви предлагам моите брецели с маслено тесто, шоколад и бадеми. Да ви е сладко!
Благодаря от сърце на Ванката Пейчев за тази вкусна рецепта. Малко я измених. Неговите сладки са с масло и амонячна сода, както и пропорциите на продуктите са двойни. Аз много обичам сладки с мас и затова избрах нея вместо масло, а амонячна сода нямах и ги направих с бакпулвер. Останалото е по рецептата му. Опитайте ги, наистина са страхотни сладки! Розовата вода прави чудеса с вкуса им, не я пропускайте.
Любимите на всички фунийки лесно могат да се превърнат в симпатични елхички. Поднесени като предястие или като парти-хапки, елхичките допълнително ще придадат празничност на трапезата ви. Вариантите за тестото са много, но аз предпочитам маслени, и то само с жълтъци. Текстурата е изключително нежна и крехка, а вкусът великолепен! Пълнежите са също многобройни. Просто погледнете какво имате в хладилника и направете смес, която на вас да ви хареса.
Висококачественият зелен чай Матча е с вековна история и освен за изисканите японски чаени церемонии е намерил широко приложение в кулинарията. Всъщност, този чай е китайски, тъй като преди повече от 800 години будиски монах го внася в Япония от Китай и го засажда. Буквално преведено Мат-ча означава „чай на прах“. Интересното при този вид чай е, че в период около 20 дена преди беритба листата се засенчват, като по този начин в растението се натрупва много хлорофил и се запазват уникалните му хранителни вещества. Доказано е, че никой друг зелен чай не притежава толкова активни за човешкия организъм вещества. След като чаените листа се оберат се сушат и смилат на много фина пудра. Технологията е запазена от векове, смилатено става само ръчно с тежки гранитни камъни. За един час се приготвя едва 40 г прах Матча. Това, както и уникалните му качества водят до една висока цена, но си заслужава. Що се отнася до кулинарията 1-2 ч.л. са напълно достатъчни да овкусят един сладкиш. Матча може да намерите в магазините за био-храни, както и да поръчате през интернет.
Меденките могат да се направят с 250 г бяло брашно и 250 г ръжено. Оставям избора на вас. С ръжено брашно стават по-твърди, но пък много хора харесват вкуса му. Винаги разточвам меденото тесто върху хартия за печене или силиконово килимче. Използвам брашно само за поръсване, колкото тестото да може да се разточи. Така меденките не поемат допълнително брашно. Като всички бисквити с мед и тези, които ви предлагам е добре да се изпекат 2 седмици или повече предварително. Колкото по-дълго престоят, толкова по-вкусни стават. Ароматите се спояват, меденките омекват и стават невероятно вкусни! След това ги украсете по желание. Тук може да видите рецепта за домашно приготвена Кралска ледена глазура (Royal Icing).
Традицията повелява на трапезата на Нова година да има баница с късмети. На брой те трябва да са толкова, колкото са хората в къщата. Домакинът завърта баницата три пъти и всеки взима парчето, което е пред него, за да разбере какъв ще бъде късметът му през новата година. Преди години късметите са били само от дрянови клонки, които са се наричали за здраве, плодородие, берекет и късмет. Днес обикновено пожеланията се пишат върху малки хартиени листчета. Баницата с късмети заема централно място на трапезата и е важен символ за всяко българско семейство.
Бих искала да ви предложа един по-различен вариант на оформяне на новогодишната баница. Надиплена на плисета и под форма на венец. Така в средата ѝ може да се сложи подходяща новогодишна украса и да направи трапезата още по-празнична. Късметите може да сложите между диплите или да забодете на дрянови клонки.
Това е моята последна рецепта за 2021 година. На вас, скъпи читатели пожелавам най-хубавите късмети от баницата! Здраве, късмет, благоденствие и много любов да изпълват дните ви през 2022 година! Щастливи, обичани и обичащи бъдете!
Традиционната баница с късмети присъства на всяка трапеза. Тази година нашата ще бъде на хапки. Подобен начин на оформяне е подходящ за повече хора. Дори компанията да е много голяма, върху или във всяко завъртяно парченце баница може да се спотаи добро пожелание. Всеки ще си чупне залче и ще се зарадва на късмета си. Баницата е със сирене, кашкавал и яйца. И разбира се-с много масло. Весело посрещане на Нова година!
Покрих тортата с бадемов марципан, тъй като не харесвам вкуса на фондана. (Рецепта за домашно приготвен марципан може да видите тук) Глазирах я с перлени боички, а отстрани нарисувах коледни мотиви с най-обикновени четки за рисуване, осатанали от сина ми от часовете му по изобразително изкуство. Разбира се, с хранителни бои. А мотивите... чисто зимни, празнични, коледно-новогодишни. С други думи, правих се на художник, нищо, че не ми е работа. Важно е настроението и радостта на децата.
Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!
Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета (Nussecken) ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан (рецепта за домашно приготвен може да намерите тук). Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.
За новогодишната трапеза често приготвяме погача, тъй като тя се отличава от обикновения хляб с богато на вкус тесто, с нежна и пухкава текстура и аромат на масло. Представям ви един празничен вариант на оформяне на Idan Chabasov, а тестото е съставено от мен.
Обичам коледните ми подаръци за близки и приятели да са направени от мен. Наред с традиционните бисквити тази година приготвих и портокалов оцет. Толкова е ароматен, че ти идва да си пийнеш от шишето! Приготвя се много лесно и бързо, а отлежава само 2 дена. Зарадвайте приятелите си с този малък, но ценен подарък! Ценен, защото няма нищо по-скъпо от това да си го направил с двете си ръце. В тях си вложил цялата си обич, старание, вдъхновение и въодушевлението от това, че ще им доставиш удоволствие.