Защо това странно име? Защото в тестото има фино смлени чаени бисквити. Вижте рецептата.

Украсяването на коледните сладки е един от най-приятните моменти в годината. Този път от медено-шоколадовото тесто реших да направя  снежни човечета. Бисквитите са покрити с белтък, главичките и шалчетата на човечетата са от фондан, а шапките от марципан, потопен в разтопен шоколад. Рецепта за домашно приготвен марципан може да намерите тук.

В сладкишите с история винаги има нещо специално и магическо. Коледното пънче (Buch de Noël, fr. Bûche de Noël) е традиционна френска торта под форма на дърво, което обикновено се завива като руло. Най-често се изработва от пандишпан, крем и се украсява с фигурки от марципан (рецепта за домашно приготвен може да видите тук), целувчени гъбки и пудра захар, която символизира снега. Глазурата на тортата трябва да е напукана и да наподобява дървесна кора.
Историята на коледното пънче ни връща далеч в средновековна Франция. Още в 12 век се появява традицията цялото семейство да се събере в двора на къщата около коледното дърво (по онова време най-вече черешово). Главата на семейството е поливал дървото с вино и масло, а девойките са го запалвали с останали от предната година полуизгорели клонки. Хората са вярвали, че запазвайки ги, както и част от пепелта, ще се предпазят от злото. Това е бил хитър измамен трик за дявола, да бъде държан далеч от къщи през цялата година. Всеки, който е участвал в запалването на дървото е трябвало да бъде с чисти ръце.
Другата страна на историята е, че в бедни и тежки времена най-добър подарък от съседа е било голямо парче дърво. Дарът е не само практичен, но и директно свързан с празника. Каква Коледа би била без топлина и светлина? Без уют? И у нас Бъдникът гори в огнището през цялата нощ на Бъдни вечер, символизирайки раждането на малкия Исус и новото Слънце. Първият къшей обреден хляб се нарича на Божията Майка и с чаша червено вино се оставя през цялата нощ за да могат душите на починалите ни близки да ни гостуват.
Да се върна към тортата. Разбира се, запалването на Коледното дърво във Франция в течение на времето вече не е така актуално, но традицията е запазена. От 19 век на трапезата на хората се появява сладък и вкусен символ, наподобяващ дървесно пънче. Тортата е празнична и е чудесна не само за Коледа, а и за посрещане на Новата година. Вариантите са много, рецептите стотици. Днес искам да ви представя един от тях. Начинът на приготвяне е много лесен, а вкусът великолепен! Точно този вид торта французите правят с изпечени на дълги пръчици целувчено, кроасаново или маслено тесто. Събрани заедно пръчиците наподобяват сноп сухи клонки. Аз избрах един руски вариант (торта Полено), който ми е любим. Ще се радвам да се хареса и на вас. Желая на всички светли, уютни и весели празници!

Скоро правих на баща ми един от любимите му сладкиши "Агнеса". Тестото на този сладкиш е толкова вкусно, че реших да го пробвам на торта. Направих го с бадеми вместо с орехи и малко промених пропорциите. Сиропиране в случая не е подходящо. Блатът е много маслен и нежен и чудесно се споява с крема, стига да имате търпение да изчакате тортата поне за един ден. Колкото повече престоява, толкова по-вкусна става! Яйчен ликьор може да си купите готов или да си направите сами. Ако решите да пробвате, заповядайте линк към моята рецепта.Тортата е покрита с бадемов марципан. Рецепта за домашно приготвен марципан може да видите тук.Украсата е от желатинови топки, които наподобяват украшения за елха. Сини са, защото в момента всичко ми е синьо. Просто съм в такъв период. Няма смисъл да ви разказвам как се правят. Мисля, че е най-добре да разгледате някое от клипчетата в You Tube. Надявам се да ви хареса моето предложение за Новогодишна торта. Весели празници на всички!

Тези бадемови квадрати са наистина неустоими! Ухаят на масло, бадеми, коняк и мандарина. Тестото е класическо маслено, което може да ползвате като основа на други сладкиши или от него да изпечете бисквити.

Ако са ви останали белтъци и се чудите какво да ги правите, непременно опитайте тези италиански хрупкави бисквити. Наподобяват кантучините, но всъщност са съвсем различни. Неустоимо крехки, нежни, ароматни и вкусни. Трайността им е като на всички сухари, много голяма. Нужно е само да ги съхранявате на сухо място. Основата е белтъци, захар и брашно. Тестото може да овкусите с лимонова или портокалова кора, ванилия, бадемова есенция и с всичко друго, което харесвате като аромат. Бадемите може да замените с други ядки или да направите микс. Разкошни са, ще се радвам да опитате!

Това са постни сладки, подходящи за целия Коледен пост. Много вкусни и колкото повече престояват, толкова по-ароматни стават. Напомнят на италианските кантучини, но не са двойно печени. Рецептата е от книгата "Да печем с любов". Може да ги украсите с разбит белтък със захар за по-празничен вид. Друга подходяща глазура е пудра захар, разбъркана с малко лимонов сок или коняк. Ако решите да направите втората, намажете я върху горещия блат и след това нарежете на бисквити. Ароматите за меденки са изцяло по ваш вкус-канела, кардамон, карамфил, индийско орехче, джинджифил, звезден анасон и бахар.

Традицията повелява на Коледа или Нова година на трапезата да има баклава. Ще споделя с вас класическа рецепта, в която няма нищо изненадващо освен това, че е с шамфъстък и малко орехи (защото не ми стигна шамфъстъка, признавам). По-различното тук е начинът на оформяне. Постарах се да направя кратък клип с надеждата, че така ще е по-ясно. Тези симпатични малки баклавички на плисета са класика в източната кухня и домакитине обикновето ги приготвят с домашно приготвени кори за баклава. Но с готови кори е много по-лесно и уверявам ви, не по-малко вкусно. Ще се радвам да опитате и вие.

У дома за всяка Нова година се правеше баклава. Много хора я приготвят за Коледа, но в нашето семейство традиционната баклава се хапваше на Нова година. Разбира се, правеше я баба ми. Като беше по-млада сама си точеше корите, а като поостаря ползваше готови. Правеше различна на вид баклава, но на вкус винаги беше една и съща. Татко обичаше саралия, мама предпочиташе класическата наложена баклава, нарязана на малки ромбове. А на мен най-много ми харесваха тези охлювчета. Тази баклава баба наричаше "Улорто". До ден днешен се чудя откъде дойде тази дума, търсила съм в Интернет поне нещо сходно, но никъде нищо не открих. Може и аз грешно да съм запомнила, но това са спомените ми. Предполагах, че е нещо гръцко, тъй като този вид баклава се правеше от целия ни гръцки род по дядова линия. Един приятел вчера каза, че "Улуорта" означава открито, пред очите на всички. Но най-вероятното обяснение е, че баба ми явно е произнасяла грешно думата "Рулото". От нея често можеха да се чуят смешни думи, особено, ако бяха по-сложни за произнасяне, нови или чужди. Всъщност, няма никакво значение. Най-хубавото от всичко е, че благодарение на тези ми спомени сега целия ми род нарича тази баклава Улорто. Просто си я кръстихме с това име, само наше си е.
Години не бях правила тези вкусни охлювчета, но братовчедка ми Венци ме запали наново. Истината е, че тя прави Улорто по-вкусно и от баба. Венци има няколко тайни трика, за да стане баклавата наистина неустоима и днес ще ги споделя с вас. Четири са важните неща - много масло, много орехи, температура на сиропа и специално печене. Ето какво ви е нужно.

Няма как да не направим за Коледа медени бисквити. Уханието им носи уют и коледна магия. Всеки народ има своя любима рецепта, свой предпочитан набор от подправки и свой начин на оформяне. Рецептите и ароматите са доста сходни, но все пак има достатъчно различия, за да поискаме да опитаме нещо ново.
Представям ви традиционна швейцарска рецепта с мед от кантона Апенцел-Швейцария. Днес сладките лакомства носят симпатичното име Биберлии първите източници за тях идват от 14 век от Цюрих и Базел. Първоначално са се казвали Бимент (Biment), като тази стара немска дума най-общо е означавала „подправка“. Във времето името търпи много промени и днес достига до нас като Бибер (Biber), независимо, че е грешно и няма нищо общо със старата дума за подправка. Бибере голяма плоска бисквита без пълнеж и много често върху нея се щампова изображение на мечка, тъй като тя е част от герба на Апенцел. Малките пълнени меденки се наричат Биберли (Biberli) и пълнежът е винаги ядков. Първата писмена рецепта е открита през 1708 година. Под нея се съветва към питието преди лягане непременно да се хапне малко бибер. Сладко, нали? Днес всеки пекар в Швейцария има своя собствена рецепта за биберли и своя смес от подправки. Тази, която аз ви предлагам е на Марсел Паа, от който често взаимствам вкусни идеи.

Това не е нито кекс, нито сладкиш, а една голяма бисквита, намазана с крем. Тъй като във венеца няма захар, а само мед, консистенцията на тестото е суха и ронлива. Като всички меденки, колкото повече престоява, толкова по-крехък и нежен става и този сладкиш. Нарязвайки го на тънки парчета получавате една нестандартна вкусна бисквита, намазана с шоколадов крем. Подберете подправките според вашия вкус. Може да ползвате и портокалова кора, както и есенция ром. Колкото и да е сухо тестото не го сиропирайте, защото ще получите попара с бисквити. Просто оставете сладкиша да престои 2-3 дена и тогава го сервирайте. Не е нужно да е в хладилник, тъй като кремът е ганаш. Знаете, бонбоните-трюфели, които се правят от същия крем се съхраняват на стайна температура.

Една много различна бисквитена торта от познатите ни. Корите са от домашно изпечени какаови бисквити, а кремът е вкусен ганаш. Непременно направете тортата 1-2 дена преди да я сервирате за да може всичко да се спои добре. Оставете я на стайна температура поне 2-3 часа преди да я отрежете. Кремът трябва да се отпусне и да стане мек и нежен.

Най-често правените бисквитени топчета са бързи и лесни рецепти, за които обикновено ползваме някакви бисквити от магазина. Но ако искате истински качествени и вкусни бисквитени топчета, доверете се на тази рецепта. Всичко е домашно приготвено и много вкусно!

Тези сладки си имат кръстница. Мислех, че ще успея да ги направя вълнообразни. Да се получи шарка, подобна на сладкиша "Дувнавски вълни", но не стана. Идеята ми беше да ги нарека "Вълнообразни бисквити". Ели Драгомирова като ги видя, рече - "Не, това е криво райе". И така си им остана име на горките. Криво, право, вкусни са. Ще се радвам да ги опитате и вие.

Сладките, които ви предлагам днес са изключително ароматни и вкусни. Приготвят се с карамелено масло, което само по себе си е чудесно като крем за слепване на бисквити, за измазване на торта или просто да си го хапнеш, намазано на филийка или бриош. Заслужава си да разнообразите коледните сладки с тази рецепта и домът ви да заухае неустоимо на масло и карамел, повярвайте ми!

Сладките са супер вкусни, приготвят се лесно и неустоимо ухаят на Коледа! Няма как да не ви ги похваля, просто ги опитайте!

Много приятни твърди и хрупкави бисквити. Всъщност това са вид италиански кантучини. Колкото по-дълго престояват, толкова по-вкусни стават. Чудесни са с кафе или чаша мляко. Може да промените ядките и сушените плодове с такива, каквито най-много обичате. Да ви е сладко!

Тиквената смес за бонбоните трябва да е достатъчно суха, за да може лесно да ги оформите. Има по-водни сортове тиква, ако вашата се е оказала такава и сместа ви е рядка, сгъстете я, като прибавите допълнително фино смлени ядки, кокосови стърготини или бисквити.

 Трюфелите са без сметана и шоколад, лесни и много вкусни. Изборът за рецептата беше на сина ми. „Мамо, толкова имени дни има през януари, че със сигурност много хора ще искат да почерпят с вкусни домашни бонбони. Често правим в ресторанта тези бразилски трюфели, нека споделим рецептата“. Така че, заповядайте мили приятели. Надяваме се да останете доволни от трюфелите Brigadeiro!

Наближават най-хубавите празници, чакани цяла година.
Бъдни вечер, когато цялото семейство се събира около трапезата с благодарност и почит към насъщния. Към Бог и душите на починалите ни близки. Смирена, свята вечер.
Коледа с детските пръстчета, нетърпеливи да отворят подаръците. С аромата на прясно изпечена погача. Коледа с богатата трапеза, червеното вино и пищно украсената къща.
Нова Година с веселието и фойерверките. С пожеланията за здраве, берекет и по-добри дни.
Най-хубавото в тези празници е, че всички сме заедно. Обичаме се, веселим се, радваме се един друг и загърбваме всичко лошо. В домовете ни мирише на уют, а това е най-прекрасния аромат на света! Нека за вас такава бъде цялата година, идната, следващата, по-следващата и завинаги! Да сте здрави, винаги усмихнати, обичащи и обичани, с богати души и радващи се на малките неща. Нека в дома ви винаги ухае на уют! Светли и благословени празници!